-
Гигантските папагали – верни съпрузи и опасни побойници
Няма спор, че папагалите са едни от най-красивите и забавни птици. Счита се, че те са пренесени за първи път в Европа от воините на Александър Македонски. По-късно римският император Елахабал хранел лъвовете си с тези живи украшения. Но това е миналото. Днес папагалите са много обичани от хората и тяхната красота, тромавата им походка,както и възможността им да произнасят думи или фрази и най-вече изключително забавното им поведение като цяло, ги правят много популярни като домашни любимци по домовете в цял свят.
Сред гигантите в света на папагалите е Синьо-жълтият Ара. Той достига почти 1 м. на дължина, като само опашката му е около 50 см. В природата Синьо-жълтият Ара гнезди в хралупи. Процесът на мътене трае 25 дни. Обикновено се излюпват едва 2-3 папагалчета. Те са с голи телца и напълно безпомощни. Едва когато достигнат до 2-3 месечна възраст, те напълно заприличват на своите родители .
Въпреки, че ние, хората, възприемаме звуците, които папагалите издават, като постоянни караници, Синьо-жълтите Ара са верни съпрузи и тяхната любов трае цял живот. Известен е случай, при който мъжки Синьо-жълт Ара е прекарал няколко дни на мястото, където била загинала неговата другарка в живота. Мъката по нея била толкова силна, че „вдовецът“ не можел да помисли нито за вода, нито за храна. След няколко дена скръб, той вече бил толкова изнемощял, че позволил на хората да го хванат без особено съпротивление. Така този папагал се превърнал доброволно в домашен любимец и прекарал остатъка от живота си при своите стопани.
Червеният Ара е сравнително по-рядък, но също е добре познат като декоративна птица. Интересен факт е, че в Северна Ирландия са били отглеждани в напълно свободни условия цяло семейство от този вид. Птиците летели из околността и нощували на един стар бук с хралупа.
Но Араканга, както е другото название на Червения Ара, е много силна птица, която при определени обстоятелства може да бъде дори опасна. Много често, някои от по-злонравните папагали от този вид, извършват нападения върху гледачите си в зоопарковете. Известен е дори случай, при който, папагал буквално разкъсал куче, което се опитвало да го нападне. Ето защо, с тези пъстри красавци трябва да се действа внимателно. Но папагалът Ара вече така или иначе си е спечелил славата на побойник и това принуждава гледачите в зоопарковете да избягват да го поставят в клетките на по-дребни птици.
И накрая, още един любопитен факт – папагалите Ара са известни със своето дълголетие. Въпреки , че техният геном е по-малък, в сравнение с този, на други животни-дълголетници, тези очарователни птици могат да доживеят до 90-годишна възраст. Учените отдавна се мъчат да разгадаят тяхната тайна, но засега усилията им не са увенчани с успех. - 28.01.2012
- повече...
Любопитно
Гигантските папагали – верни съпрузи и опасни побойници
Няма спор, че папагалите са едни от най-красивите и забавни птици. Счита се, че те са пренесени за първи път в Европа от воините на Александър Македонски. По-късно римският император Елахабал хранел лъвовете си с тези живи украшения. Но това е миналото. Днес папагалите са много обичани от хората и тяхната красота, тромавата им походка,както и възможността им да произнасят думи или фрази и най-вече изключително забавното им поведение като цяло, ги правят много популярни като домашни любимци по домовете в цял свят.
Сред гигантите в света на папагалите е Синьо-жълтият Ара. Той достига почти 1 м. на дължина, като само опашката му е около 50 см. В природата Синьо-жълтият Ара гнезди в хралупи. Процесът на мътене трае 25 дни. Обикновено се излюпват едва 2-3 папагалчета. Те са с голи телца и напълно безпомощни. Едва когато достигнат до 2-3 месечна възраст, те напълно заприличват на своите родители .
Въпреки, че ние, хората, възприемаме звуците, които папагалите издават, като постоянни караници, Синьо-жълтите Ара са верни съпрузи и тяхната любов трае цял живот. Известен е случай, при който мъжки Синьо-жълт Ара е прекарал няколко дни на мястото, където била загинала неговата другарка в живота. Мъката по нея била толкова силна, че „вдовецът“ не можел да помисли нито за вода, нито за храна. След няколко дена скръб, той вече бил толкова изнемощял, че позволил на хората да го хванат без особено съпротивление. Така този папагал се превърнал доброволно в домашен любимец и прекарал остатъка от живота си при своите стопани.
Червеният Ара е сравнително по-рядък, но също е добре познат като декоративна птица. Интересен факт е, че в Северна Ирландия са били отглеждани в напълно свободни условия цяло семейство от този вид. Птиците летели из околността и нощували на един стар бук с хралупа.
Но Араканга, както е другото название на Червения Ара, е много силна птица, която при определени обстоятелства може да бъде дори опасна. Много често, някои от по-злонравните папагали от този вид, извършват нападения върху гледачите си в зоопарковете. Известен е дори случай, при който, папагал буквално разкъсал куче, което се опитвало да го нападне. Ето защо, с тези пъстри красавци трябва да се действа внимателно. Но папагалът Ара вече така или иначе си е спечелил славата на побойник и това принуждава гледачите в зоопарковете да избягват да го поставят в клетките на по-дребни птици.
И накрая, още един любопитен факт – папагалите Ара са известни със своето дълголетие. Въпреки , че техният геном е по-малък, в сравнение с този, на други животни-дълголетници, тези очарователни птици могат да доживеят до 90-годишна възраст. Учените отдавна се мъчат да разгадаят тяхната тайна, но засега усилията им не са увенчани с успех. - Всичко от раздела
Полезно
-
Хатерия - днешният съвременник на динозаврите
Хатерията (Sphenodon punctatum) е запазена единствено по част от крайбрежието на Нова Зеландия и на външен вид много прилича на гущер. Тя има тяло, покрито с люспеста кожа и дълго 70-75 см. Окраската й е зеленикаво кафява и изпъстрена с по-светли петънца. Гърбът на Хатерията е украсен с гребен от бяла кожа, във формата на малки триъгълничета. Опашката е покрита с твърди шипчета, а на главата има две огромни тъмни очи. Характерно за Хатерията още е, че тя може да издава силни звуци.
И сега следва най-интересното – това „живо изкопаемо“ разполага с още едно допълнително око. На пръв поглед то не се забелязва, защото е скрито под кожата в теменната част на главата. Третото око на Хатерията всъщност не притежава способността да вижда, въпреки че е снабдено с характерните за всяко око леща и мрежа от нервни окончания. Учените смятат, че това око е чувствително към светлината и към температурата на околната среда.
При новоизлюпените Хатерии, теменното око е ясно изразено на върха на главата като голо петно, което е заобиколено от люспи, силно наподобяващо формата на малко цветче с листенца.
Тези необикновени животни държат рекорда за най-дълго ембрионално развитие сред влечугите. Яйцата на Хатерията се излюпват много бавно – за период по-дълъг от година.
Подобно на другите влечуги, Хатерията изкопава дупка в земята и там снася своите яйца. Тя не полага особени грижи за да ги прикрие, тъй като по местата, където живеят тези необикновени животни няма хищници. Това е и причината за техният спокоен нрав. Тези „триочковци“ обикновено са изключително спокойни и равнодушни.
Хатерията е активна през нощта, а през деня се излежава и пече на слънцето. Сред малките скалисти острови, където тя живее, компания й правят само пингвините и малките буревестници. Всъщност точно буревестниците осигуряват безгрижния живот на Хатерията, защото обилно наторяват с изпражненията си почвата и така създават идеални условия за развитие на множество насекоми. И ето, изхранването на Хатерията е напълно подсигурено.
Но това не е всичко. Буревестниците също така дават и квартира на Хатерията. Те издълбават дупки за своите яйца, а влечугите им стават съквартирантни. Всъщност птиците почти през целия ден ловят риба и са навън, като ползват дупката само нощем и в периода на мътене на яйцата си. Това е добре дошло за Хатериите, които имат точно обратния режим. По този начин мирното съжителство между птици и влечуги е абсолютно гарантирано.
Хатерията държи и още един рекорд – тя е най-студенолюбивото влечуго на Земята и живее при температура около 10 С. Понякога е активна дори и при нищожните 7 С. Тя изпада в краткотраен зимен сън само през някои по-студени зимни дни.
Хатерията е сред дълголетниците измежду влечугите. А характерният за нея бавен растеж , кара учените да предполагат, че отделни индивиди може би достигат дори до стогодишна възраст. - 29.01.2012
- повече...
Полезно
Хатерия - днешният съвременник на динозаврите
Хатерията (Sphenodon punctatum) е запазена единствено по част от крайбрежието на Нова Зеландия и на външен вид много прилича на гущер. Тя има тяло, покрито с люспеста кожа и дълго 70-75 см. Окраската й е зеленикаво кафява и изпъстрена с по-светли петънца. Гърбът на Хатерията е украсен с гребен от бяла кожа, във формата на малки триъгълничета. Опашката е покрита с твърди шипчета, а на главата има две огромни тъмни очи. Характерно за Хатерията още е, че тя може да издава силни звуци.
И сега следва най-интересното – това „живо изкопаемо“ разполага с още едно допълнително око. На пръв поглед то не се забелязва, защото е скрито под кожата в теменната част на главата. Третото око на Хатерията всъщност не притежава способността да вижда, въпреки че е снабдено с характерните за всяко око леща и мрежа от нервни окончания. Учените смятат, че това око е чувствително към светлината и към температурата на околната среда.
При новоизлюпените Хатерии, теменното око е ясно изразено на върха на главата като голо петно, което е заобиколено от люспи, силно наподобяващо формата на малко цветче с листенца.
Тези необикновени животни държат рекорда за най-дълго ембрионално развитие сред влечугите. Яйцата на Хатерията се излюпват много бавно – за период по-дълъг от година.
Подобно на другите влечуги, Хатерията изкопава дупка в земята и там снася своите яйца. Тя не полага особени грижи за да ги прикрие, тъй като по местата, където живеят тези необикновени животни няма хищници. Това е и причината за техният спокоен нрав. Тези „триочковци“ обикновено са изключително спокойни и равнодушни.
Хатерията е активна през нощта, а през деня се излежава и пече на слънцето. Сред малките скалисти острови, където тя живее, компания й правят само пингвините и малките буревестници. Всъщност точно буревестниците осигуряват безгрижния живот на Хатерията, защото обилно наторяват с изпражненията си почвата и така създават идеални условия за развитие на множество насекоми. И ето, изхранването на Хатерията е напълно подсигурено.
Но това не е всичко. Буревестниците също така дават и квартира на Хатерията. Те издълбават дупки за своите яйца, а влечугите им стават съквартирантни. Всъщност птиците почти през целия ден ловят риба и са навън, като ползват дупката само нощем и в периода на мътене на яйцата си. Това е добре дошло за Хатериите, които имат точно обратния режим. По този начин мирното съжителство между птици и влечуги е абсолютно гарантирано.
Хатерията държи и още един рекорд – тя е най-студенолюбивото влечуго на Земята и живее при температура около 10 С. Понякога е активна дори и при нищожните 7 С. Тя изпада в краткотраен зимен сън само през някои по-студени зимни дни.
Хатерията е сред дълголетниците измежду влечугите. А характерният за нея бавен растеж , кара учените да предполагат, че отделни индивиди може би достигат дори до стогодишна възраст. - Всичко от раздела
Ветеринар
-
Раждането на малките котенца
Бременността при котките трае около 35 дни. Няколко дни преди раждането, бременната котка става много неспокойна. Тя все повече започва да се усамотява и търси да легне на места, където няма да бъде обезпокоявана. Точно в този период е необходимо да се осигури някакво подходящо съндъче или кошница. Можете да постелите на дъното стари дрехи или слама. Картонените кутии не са особено подходящи, защото структурата им лесно може да бъде разрушена.
Домашната котка обикновено избира за своето раждане най-затънтените места в жилището, като много често ни изненадва с котенца в гардероба или други шкафове, в които обикновено държим дрехи и бельо.
Ако това се случи, внимателно преместете бебетата в кошницата или сандъчето, което сте предвидили за тази цел и ги поставете на по-удобно за вас място, което обаче също трябва да бъде достатъчно защитено. Обикновено майката се примерява с новото положение и нещата тръгват в нормалния си ход.
Има случаи обаче, когато котката проявява по-голямо упорство и щом остане насаме с малките си, отново ги премества на място, което тя предпочита. Тогава процедурата трябва да бъде повторена.
Внимавайте също и с любовта си към малките котенца, защото майката не обича да я притесняват. Тя се страхува за сигурността на своите бебета и ако й досаждате прекалено често, счита за свой дълг да ги предпази. Така отново започва да обмисля преместването им.
Домашната котка ражда обикновено от 4 до 6 котенца. Те са слепи и нямат зъбки, но за сметка на това са напълно окосмени. Могат да пълзят, като така се придвижват до майчината гръд за да бозаят. В първите си дни, новородените котенца се нуждаят само от сън и храна. Точно тогава те не трябва да бъдат обезпокоявани в никакъв случай. Майката ги кърми по няколко пъти на ден, като през първите дни почти не се отделя от тях. Тя усърдно ги „мие“ облизвайки ги с език и е много грижовна. Когато напуска леговището – най-често само за да се нахрани и да пие вода, котката-майка постоянно е нащрек и ако чуе мяукането на бебетата, веднага се връща при тях.
Когато котенцата са нахранени, те са много спокойни. Около деветия-десетия ден от раждането им те вече отварят очички. Козината им също се сгъстява, а теглото им вече се е увеличило почти двойно.
По това време котенцата започват да се движат повече и вече се ориентират добре в околната си среда. Още при появата на майка си се насочват към нея, за да бозаят. Често започват да правят опити да напуснат леговището и тръгват на разузнаване из жилището. Игрите между тях започват да стават все по-смели и не можем да отречем, че са много забавни за гледане. Учудващ е техният инстинкт за ловуване, който се проявява още в най-ранните им игри. Те са толкова изобретателни, че човек може да ги наблюдава дълго време без да се почувства отегчен. Но всъщност точно тези игри са една много важна част от тяхната подготовка за бъдещия им самостоятелен живот.
- 15.01.2012
- повече...
Ветеринар
Раждането на малките котенца
Бременността при котките трае около 35 дни. Няколко дни преди раждането, бременната котка става много неспокойна. Тя все повече започва да се усамотява и търси да легне на места, където няма да бъде обезпокоявана. Точно в този период е необходимо да се осигури някакво подходящо съндъче или кошница. Можете да постелите на дъното стари дрехи или слама. Картонените кутии не са особено подходящи, защото структурата им лесно може да бъде разрушена.
Домашната котка обикновено избира за своето раждане най-затънтените места в жилището, като много често ни изненадва с котенца в гардероба или други шкафове, в които обикновено държим дрехи и бельо.
Ако това се случи, внимателно преместете бебетата в кошницата или сандъчето, което сте предвидили за тази цел и ги поставете на по-удобно за вас място, което обаче също трябва да бъде достатъчно защитено. Обикновено майката се примерява с новото положение и нещата тръгват в нормалния си ход.
Има случаи обаче, когато котката проявява по-голямо упорство и щом остане насаме с малките си, отново ги премества на място, което тя предпочита. Тогава процедурата трябва да бъде повторена.
Внимавайте също и с любовта си към малките котенца, защото майката не обича да я притесняват. Тя се страхува за сигурността на своите бебета и ако й досаждате прекалено често, счита за свой дълг да ги предпази. Така отново започва да обмисля преместването им.
Домашната котка ражда обикновено от 4 до 6 котенца. Те са слепи и нямат зъбки, но за сметка на това са напълно окосмени. Могат да пълзят, като така се придвижват до майчината гръд за да бозаят. В първите си дни, новородените котенца се нуждаят само от сън и храна. Точно тогава те не трябва да бъдат обезпокоявани в никакъв случай. Майката ги кърми по няколко пъти на ден, като през първите дни почти не се отделя от тях. Тя усърдно ги „мие“ облизвайки ги с език и е много грижовна. Когато напуска леговището – най-често само за да се нахрани и да пие вода, котката-майка постоянно е нащрек и ако чуе мяукането на бебетата, веднага се връща при тях.
Когато котенцата са нахранени, те са много спокойни. Около деветия-десетия ден от раждането им те вече отварят очички. Козината им също се сгъстява, а теглото им вече се е увеличило почти двойно.
По това време котенцата започват да се движат повече и вече се ориентират добре в околната си среда. Още при появата на майка си се насочват към нея, за да бозаят. Често започват да правят опити да напуснат леговището и тръгват на разузнаване из жилището. Игрите между тях започват да стават все по-смели и не можем да отречем, че са много забавни за гледане. Учудващ е техният инстинкт за ловуване, който се проявява още в най-ранните им игри. Те са толкова изобретателни, че човек може да ги наблюдава дълго време без да се почувства отегчен. Но всъщност точно тези игри са една много важна част от тяхната подготовка за бъдещия им самостоятелен живот.
- Всичко от раздела