-
Отровни гущери
Измежду всички познати гущери са известни едва два отровни вида. Това са Ядозъбите /Heloderma/ , които спадат към семейство Хелодерматиде. Те живеят в Северна Америка.
Единият вид е така нареченият Гила монастър / Heloderma suspectum/ и той е разпространен в Аризона и Невада, както и в граничните северозападни райони на Мексико. Може да бъде срещнат също и на юг до бреговете на Калифорнийския залив. Този вид достига до 50 см дължина.
Вторият вид, Тола хини или Ескорпион /Heloderma horridum/, е разпространен по крайбрежието на Калифорнийския залив в Мексико. Ескорпионът достига на дължина до 90 см, а теглото му е около 4.5 кг.
И двата вида отровни гущери имат набито тяло с пъстроцветна окраска, закръглена глава, яки петопръсти крачета и сравнително къса и дебела опашка.
Тялото на Ядозъбите е покрито от едри брадавичести люспи.
Тези гущери имат зъби както на горната, така и на долната си челюст и всички те вкарват отровата си при ухапване. Раната, която можете да получите от зъбите на подобен нападател е сравнително дълбока и може да достигне до 0.5 см дълбочина.
Ядозъбите се срещат в сухи каменисти предпланински местности и в някои полу-пустини, обрасли предимно с кактуси. Могат да се срещнат също така и в иглолистни гори и савани. Понякога тези гущери се заселват и край бреговете на водоеми, като тук е мястото да отбележим, че те са доста добри плувци.
Ядозъбите използват за леговища дупки в почвата. В най-топлите годишни сезони те са активни само привечер и нощем, а светлата част от деня прекарват по своите леговища.
Хранят се с различни безгръбначни и дребни гръбначни животни като други гущери, змии, дребни птички или млади гризачи. Обичат също и яйца на птици или други влечуги.
Когато се почувстват застрашени, Ядозъбите не се крият, а остават на място, доверявайки се инстинктивно на своята ярка предупредителна украска. Понякога те се спасяват от хищници като откъсват опашката си, като разсейват своя враг и така отклоняват вниманието му.
Женските снасят от 3 до 12 яйца и ги заравят в почвата.
Отровата им е доста силна и малките животни умират бързо от нейното действие. В това отношение топлокръвните животни са по-чувствителни към отровата, отколкото студенокръвните. Що се отнася до въздействието на отровата върху човешкия организъм, тя не е смъртоносна за хората. Но все пак могат да настъпят усложнения, като всичко е в зависимост от дълбочината на раната.
Въпреки това, местните жители са изпълнени със страх и недоверие към тези гущери и за тях се разказват какви ли не легенди. Една от тях твърди, че Ядозъбите могат да предизвикат дори спонтанен аборт при жените. Приписват им се също така и свръхестествени възможности, като например способност да предизвикат светкавици.
Истината е, че точно човекът е най-големият враг на Ядозъбите и това се дължи на ценната кожа на този вид гущери. Тя се използва за направата на различни украшения. - 03.05.2012
- повече...
Любопитно
Отровни гущери
Измежду всички познати гущери са известни едва два отровни вида. Това са Ядозъбите /Heloderma/ , които спадат към семейство Хелодерматиде. Те живеят в Северна Америка.
Единият вид е така нареченият Гила монастър / Heloderma suspectum/ и той е разпространен в Аризона и Невада, както и в граничните северозападни райони на Мексико. Може да бъде срещнат също и на юг до бреговете на Калифорнийския залив. Този вид достига до 50 см дължина.
Вторият вид, Тола хини или Ескорпион /Heloderma horridum/, е разпространен по крайбрежието на Калифорнийския залив в Мексико. Ескорпионът достига на дължина до 90 см, а теглото му е около 4.5 кг.
И двата вида отровни гущери имат набито тяло с пъстроцветна окраска, закръглена глава, яки петопръсти крачета и сравнително къса и дебела опашка.
Тялото на Ядозъбите е покрито от едри брадавичести люспи.
Тези гущери имат зъби както на горната, така и на долната си челюст и всички те вкарват отровата си при ухапване. Раната, която можете да получите от зъбите на подобен нападател е сравнително дълбока и може да достигне до 0.5 см дълбочина.
Ядозъбите се срещат в сухи каменисти предпланински местности и в някои полу-пустини, обрасли предимно с кактуси. Могат да се срещнат също така и в иглолистни гори и савани. Понякога тези гущери се заселват и край бреговете на водоеми, като тук е мястото да отбележим, че те са доста добри плувци.
Ядозъбите използват за леговища дупки в почвата. В най-топлите годишни сезони те са активни само привечер и нощем, а светлата част от деня прекарват по своите леговища.
Хранят се с различни безгръбначни и дребни гръбначни животни като други гущери, змии, дребни птички или млади гризачи. Обичат също и яйца на птици или други влечуги.
Когато се почувстват застрашени, Ядозъбите не се крият, а остават на място, доверявайки се инстинктивно на своята ярка предупредителна украска. Понякога те се спасяват от хищници като откъсват опашката си, като разсейват своя враг и така отклоняват вниманието му.
Женските снасят от 3 до 12 яйца и ги заравят в почвата.
Отровата им е доста силна и малките животни умират бързо от нейното действие. В това отношение топлокръвните животни са по-чувствителни към отровата, отколкото студенокръвните. Що се отнася до въздействието на отровата върху човешкия организъм, тя не е смъртоносна за хората. Но все пак могат да настъпят усложнения, като всичко е в зависимост от дълбочината на раната.
Въпреки това, местните жители са изпълнени със страх и недоверие към тези гущери и за тях се разказват какви ли не легенди. Една от тях твърди, че Ядозъбите могат да предизвикат дори спонтанен аборт при жените. Приписват им се също така и свръхестествени възможности, като например способност да предизвикат светкавици.
Истината е, че точно човекът е най-големият враг на Ядозъбите и това се дължи на ценната кожа на този вид гущери. Тя се използва за направата на различни украшения. - Всичко от раздела
Полезно
-
Мраморен тритон – едно от най-красивите земноводни на Стария континент
Мраморният тритон /Triturus marmoratus/ е едно от най-красивите земноводни в Европа. Цветовете му са прекрасни – масленозелено тяло и тъмнозелени мраморни напетнявания. Но когато Мраморният тритон навлезе в своя брачен период, коремната част на опашния плавник и надлъжната гръбна ивица на женската се променят в наситено оранжево. Мъжките екземпляри имат стилни черни двойни резки по гърба, а опашката им отстрани е поръбена с тънка бяла ивица. Наистина, природата тук не е жалила своите краски и резултатът е налице.
Мраморният тритон населява предимно Пиренейския полуостров и най-вече територията на Франция или още по-точно казано, от крайбрежието на Ла Манш на север, до устието на река Рона на юг.
Възрастните екземпляри достигат дължина от 12 до 16 см, разбира се, заедно с опашката.Но има и по-едри индивиди.
Ако трябва да направим сравнение с някои от познатите в България земноводни, то външният вид Мраморният тритон доста наподобява нашенския Гребенест тритон. Тези два иначе различни вида Тритони дори водят съвместно съжителство в някои от районите на Франция. Техният начин на живот е доста сходен и са известни случаи на кръстосване между тях. Любопитен факт е, че получените при кръстоската тритони, които естествено наследили белези и от двамата си родители, били погрешно категоризирани като Блазиеви тритони /Triturus blassi/.
Всъщност Мраморният тритон е доста по-слабо привързан към водата, в сравнение с Гребенестия тритон. Той често може да бъде срещнат на сушата, дори и на места, които са доста отдалечени от водни басейни, като например в гори, сечища, храсталаци и така нататък.
Мраморният тритон се размножава от месец февруари до месец май. Когато неговите ларви се излюпят, те имат три двойки външни перести хриле. Когато достигнат дължина от около 7 сантиметра, те метаморфозират.
Тези същества са изключително подвижни и плуват доста бързо, на резки тласъци. По правило те никога не се доближават до бреговете на своя воден дом. В средата на езерото или блатото те се чувстват най-защитени. Те стоят на повърхността на водата, като най-често използват за шезлонг някое плаващо листо или клонка.Но ако се почувстват застрашени, малките тритончета веднага ще се гмурнат във водата на безопасна дълбочина.
Що се отнася до храненето, то и ларвите, и възрастните тритони се хранят най-вече с животинска храна. Техни жертви стават предимно различните водни червеи, попови лъжички, насекоми или ракообразни. Не си мислете обаче, че тритоните са някакви изкусни ловци. Нищо подобно – те не могат да виждат добре на далечни разстояния, а и освен това движенията им са си доста тромави. Както можете сами да се досетите, всичко това не им дава кой знае какво предимство при ловуването. Ето защо те се домогват до своята плячка доста трудно.
Всъщност, Мраморният тритон е един от най-разпространените видове тритони, които се отглеждат в терариуми. Неговата изключителна красота и непретенциозното му отглеждане в домашни условия са го направили изключително популярен за любителите на екзотични домашни любимци по цял свят.
- 11.04.2012
- повече...
Полезно
Мраморен тритон – едно от най-красивите земноводни на Стария континент
Мраморният тритон /Triturus marmoratus/ е едно от най-красивите земноводни в Европа. Цветовете му са прекрасни – масленозелено тяло и тъмнозелени мраморни напетнявания. Но когато Мраморният тритон навлезе в своя брачен период, коремната част на опашния плавник и надлъжната гръбна ивица на женската се променят в наситено оранжево. Мъжките екземпляри имат стилни черни двойни резки по гърба, а опашката им отстрани е поръбена с тънка бяла ивица. Наистина, природата тук не е жалила своите краски и резултатът е налице.
Мраморният тритон населява предимно Пиренейския полуостров и най-вече територията на Франция или още по-точно казано, от крайбрежието на Ла Манш на север, до устието на река Рона на юг.
Възрастните екземпляри достигат дължина от 12 до 16 см, разбира се, заедно с опашката.Но има и по-едри индивиди.
Ако трябва да направим сравнение с някои от познатите в България земноводни, то външният вид Мраморният тритон доста наподобява нашенския Гребенест тритон. Тези два иначе различни вида Тритони дори водят съвместно съжителство в някои от районите на Франция. Техният начин на живот е доста сходен и са известни случаи на кръстосване между тях. Любопитен факт е, че получените при кръстоската тритони, които естествено наследили белези и от двамата си родители, били погрешно категоризирани като Блазиеви тритони /Triturus blassi/.
Всъщност Мраморният тритон е доста по-слабо привързан към водата, в сравнение с Гребенестия тритон. Той често може да бъде срещнат на сушата, дори и на места, които са доста отдалечени от водни басейни, като например в гори, сечища, храсталаци и така нататък.
Мраморният тритон се размножава от месец февруари до месец май. Когато неговите ларви се излюпят, те имат три двойки външни перести хриле. Когато достигнат дължина от около 7 сантиметра, те метаморфозират.
Тези същества са изключително подвижни и плуват доста бързо, на резки тласъци. По правило те никога не се доближават до бреговете на своя воден дом. В средата на езерото или блатото те се чувстват най-защитени. Те стоят на повърхността на водата, като най-често използват за шезлонг някое плаващо листо или клонка.Но ако се почувстват застрашени, малките тритончета веднага ще се гмурнат във водата на безопасна дълбочина.
Що се отнася до храненето, то и ларвите, и възрастните тритони се хранят най-вече с животинска храна. Техни жертви стават предимно различните водни червеи, попови лъжички, насекоми или ракообразни. Не си мислете обаче, че тритоните са някакви изкусни ловци. Нищо подобно – те не могат да виждат добре на далечни разстояния, а и освен това движенията им са си доста тромави. Както можете сами да се досетите, всичко това не им дава кой знае какво предимство при ловуването. Ето защо те се домогват до своята плячка доста трудно.
Всъщност, Мраморният тритон е един от най-разпространените видове тритони, които се отглеждат в терариуми. Неговата изключителна красота и непретенциозното му отглеждане в домашни условия са го направили изключително популярен за любителите на екзотични домашни любимци по цял свят.
- Всичко от раздела
Ветеринар
-
Зоонози
Зоонозите са болести, които са общи за животните и човека. Най-известните зоонози са Салмонелоза, Токсоплазмоза, Лаймска болест, бяс и Спонгиоформените енцефалопатии(Луда крава). Необходимо е да се познават добре тези болести, за да се възпрепятства тяхното разпространение.
Вземайки си домашен любимец независимо от неговият вид – куче, котка, хамстер или екзотични видове, трябва да се знае че съществува потенциален риск за здравето ни. Много от тези болести не се познават от лекарите и това е причината за тяхното трудно лечение.
В Америка все по често се срещат случаи на салмонела при игуаните.
Това увеличение на салмонелоза се дължи на масовия наплив на зелени игуани, които са внесени от Централна Америка. Там фермите и търговците на едро често използват антибиотици за предотвратяването на заболяването при гущерите и по този начин се увеличава антибиотик-резистентните щамове на салмонелата. За да се предотврати появата и при човека и свързаните с това разходи за здравеопазване, американците са създали регламенти за тези гущери.
- 28.03.2008
- повече...
Ветеринар
Зоонози
Зоонозите са болести, които са общи за животните и човека. Най-известните зоонози са Салмонелоза, Токсоплазмоза, Лаймска болест, бяс и Спонгиоформените енцефалопатии(Луда крава). Необходимо е да се познават добре тези болести, за да се възпрепятства тяхното разпространение.
Вземайки си домашен любимец независимо от неговият вид – куче, котка, хамстер или екзотични видове, трябва да се знае че съществува потенциален риск за здравето ни. Много от тези болести не се познават от лекарите и това е причината за тяхното трудно лечение.
В Америка все по често се срещат случаи на салмонела при игуаните.
Това увеличение на салмонелоза се дължи на масовия наплив на зелени игуани, които са внесени от Централна Америка. Там фермите и търговците на едро често използват антибиотици за предотвратяването на заболяването при гущерите и по този начин се увеличава антибиотик-резистентните щамове на салмонелата. За да се предотврати появата и при човека и свързаните с това разходи за здравеопазване, американците са създали регламенти за тези гущери.
- Всичко от раздела
