-
Произход на Домашния заек
По зоологическата си класификация Домашният заек се отнася към тип Гръбначни /Chordata/ , клас Бозайници /Mamalia/, подклас Плацентни /Placentalia/, разред Зайцевидни /lagomorhpa/, семейство Същински зайци / Leporidae/, подсемейство /Leporinae/.
Всъщност Домашният заек произхожда от род Oryctolagus, който е представен от два вида дива Каникула. Тези видове Каникула не се срещат у нас в диво състояние, което е причина много от хората да се заблуждават, че Домашният заек е произлязал от Дивия полски заек. Това обаче е погрешно.
Факт е, че дори да се срещнат на една и съща територия в природата, зайците от тези два различни рода се държат много враждебно помежду си.
Истинският прародител на Домашния заек – Дивата Каникула, е доста дребно животно и достига тегло едва около 1.5 – 2.0 кг. Тя предпочита области със сухи и рохкави почви, като често избира за живеене обработваеми площи като овощни или зеленчукови градини. Тя не се страхува да живее в близост до човека.
Дивата Каникула живее в колонии от по няколко десетки индивида.
Леговището й е устроено в дупки в земята и често това представляват цели лабиринти от тунели, снабдени с множество входове и изходи. Те достигат цели 2.5 метра дълбочина, а дължината им е до 7 метра.
В тези тунели Дивата Каникула прекарва светлата част от денонощието, а през нощта излиза да търси храна. Понякога се случва животното да излезе и през деня, но това се случва само в най-закътаните места.
Дивата Каникула е доста плодовита и ражда до 5 пъти в годината. Броят на новородените най-често е около 7-8, но не са редки случаите, когато този брой е значително надвишен.
Домашният заек е запазил много от биологичните особености на дивия си родоначалник.
Подобно на Дивата каникула, той също повишава своята активност с настъпването на нощта. Ако бъде оставен в подходящи условия, инстинктът му подсказва да рие ходове под земята и там да устройва гнездото си.
Домашният заек също е много плодовит. Тъй като е отглеждан в изкуствени условия той не проявява сезонност в размножаването си.
Новородените малки са около 7-8, но често се случва да бъдат и двойно повече. Домашният заек износва плода си за сравнително кратко време – от 28 до 32 ден от бременността, женската ражда.
Майката приготвя дупка, като няколко часа преди раждането тя оскубва част от козината си и застила гнездото с мек пух.
Зайчетата се раждат голи и слепи. Първоначално те само се хранят и спят. Към 11-12 ден от раждането си зайчетата проглеждат. След още няколко дни те започват да приемат и друга храна, но все пак продължават и да сучат.
Обикновено майката ги кърми до 40-ия ден, като през това време те вече са привикнали да се хранят напълно самостоятелно.
Домашният заек достига полова зрялост към петия месец от раждането си. - 16.02.2012
- повече...
Любопитно
Произход на Домашния заек
По зоологическата си класификация Домашният заек се отнася към тип Гръбначни /Chordata/ , клас Бозайници /Mamalia/, подклас Плацентни /Placentalia/, разред Зайцевидни /lagomorhpa/, семейство Същински зайци / Leporidae/, подсемейство /Leporinae/.
Всъщност Домашният заек произхожда от род Oryctolagus, който е представен от два вида дива Каникула. Тези видове Каникула не се срещат у нас в диво състояние, което е причина много от хората да се заблуждават, че Домашният заек е произлязал от Дивия полски заек. Това обаче е погрешно.
Факт е, че дори да се срещнат на една и съща територия в природата, зайците от тези два различни рода се държат много враждебно помежду си.
Истинският прародител на Домашния заек – Дивата Каникула, е доста дребно животно и достига тегло едва около 1.5 – 2.0 кг. Тя предпочита области със сухи и рохкави почви, като често избира за живеене обработваеми площи като овощни или зеленчукови градини. Тя не се страхува да живее в близост до човека.
Дивата Каникула живее в колонии от по няколко десетки индивида.
Леговището й е устроено в дупки в земята и често това представляват цели лабиринти от тунели, снабдени с множество входове и изходи. Те достигат цели 2.5 метра дълбочина, а дължината им е до 7 метра.
В тези тунели Дивата Каникула прекарва светлата част от денонощието, а през нощта излиза да търси храна. Понякога се случва животното да излезе и през деня, но това се случва само в най-закътаните места.
Дивата Каникула е доста плодовита и ражда до 5 пъти в годината. Броят на новородените най-често е около 7-8, но не са редки случаите, когато този брой е значително надвишен.
Домашният заек е запазил много от биологичните особености на дивия си родоначалник.
Подобно на Дивата каникула, той също повишава своята активност с настъпването на нощта. Ако бъде оставен в подходящи условия, инстинктът му подсказва да рие ходове под земята и там да устройва гнездото си.
Домашният заек също е много плодовит. Тъй като е отглеждан в изкуствени условия той не проявява сезонност в размножаването си.
Новородените малки са около 7-8, но често се случва да бъдат и двойно повече. Домашният заек износва плода си за сравнително кратко време – от 28 до 32 ден от бременността, женската ражда.
Майката приготвя дупка, като няколко часа преди раждането тя оскубва част от козината си и застила гнездото с мек пух.
Зайчетата се раждат голи и слепи. Първоначално те само се хранят и спят. Към 11-12 ден от раждането си зайчетата проглеждат. След още няколко дни те започват да приемат и друга храна, но все пак продължават и да сучат.
Обикновено майката ги кърми до 40-ия ден, като през това време те вече са привикнали да се хранят напълно самостоятелно.
Домашният заек достига полова зрялост към петия месец от раждането си. - Всичко от раздела
Полезно
-
Катерицата
Катерицата е един от най-симпатичните и обичани от хората горски обитатели. Често се среща и в парковете, и в населените места. По-голямата част от времето си тя прекарва по дърветата.
Катерицата е активна през деня. С дългите си предни крайници тя придържа храната си. Менюто й през зимата включва главно жълъди, лешници, шишарки и орехи, а през лятото катерицата се храни с пресни горски плодове, пъпки на растения, а също така насекоми, малки паяци, а понякога дори посяга и на птичите яйца.
Характерно за катерицата е, че тя е голяма къщовница и грижливо си прави тайници, където трупа зимни запаси от жълъди, лешници и шишарки. Тези тайници всъщност са различните хралупи по дърветата. Но не си мислете, че катерицата успява да запомни къде е скрила своята зимнина. Нищо подобно. По-късно, през зимата, тя ще разчита на своето изключително обоняние за да ги намери.
За разлика от други животни, катерицата не изпада в истински зимен сън. Въпреки това през особено студените зимни дни, тя не напуска своето гнездо и спи по цели дни. Обикновено катерицата разполага с едно основно и няколко допълнителни гнезда. Те са направени в хралупите на дърветата и грижливо са застлани с мъх и лишеи. Катериците, които обитават иглолистните гори пък си строят кълбовидни гнезда от тънки клонки. Входът за тези гнезда е от долната страна.
Бременността при женската Катерица трае 38 дни. Новородените могат да бъдат от 2 до 6 на брой. Те са с розов цвят на телцата, слепи, а теглото им едва достига 8-12 грама. Малките се раждат неокосмени и космената покривка се появява едва след 10 – 13 дни. След около месец от своето раждане, те проглеждат. Майката ги кърми около два месеца, а след шестия месец малките катерички вече започват да водят напълно самостоятелен живот.
Едно от най-очарователните неща у Катерицата е нейната рунтава опашка. Тя е дълга почти колкото цялото тяло на катеричката – до 22 см. Окраската на опашката може да варира, и според това се различават няколко типа Катерици – черно-опашата, сиво-опашата и кафяво-опашата. Тази дълга опашка не е случайна. Тя помага на животното да пази равновесие и играе много важна роля при скоковете на дължина. Когато пък се налага да се скочи от високо на земята, тогава опашката се превръща в парашут.
Катерицата е много пъргаво животно. Тя с лекота прескача от дърво на дърво, преодолявайки без проблем разстояния от порядъка на 4-5 м. с един скок. Удължените й ходила и пръсти, както и закривените нокти улесняват придвижването й по дърветата.
Като домашен любимец, Катерицата трябва да бъде отглеждана предимно в клетка. Тя лесно се опитомява и се привързва към хората, но нейните остри зъбки и нокти са голяма заплаха за вашите мебели, кабели и всичко останало. Разходките извън клетката винаги трябва да бъдат контролирани и зорко следени.
- 15.01.2012
- повече...
Полезно
Катерицата
Катерицата е един от най-симпатичните и обичани от хората горски обитатели. Често се среща и в парковете, и в населените места. По-голямата част от времето си тя прекарва по дърветата.
Катерицата е активна през деня. С дългите си предни крайници тя придържа храната си. Менюто й през зимата включва главно жълъди, лешници, шишарки и орехи, а през лятото катерицата се храни с пресни горски плодове, пъпки на растения, а също така насекоми, малки паяци, а понякога дори посяга и на птичите яйца.
Характерно за катерицата е, че тя е голяма къщовница и грижливо си прави тайници, където трупа зимни запаси от жълъди, лешници и шишарки. Тези тайници всъщност са различните хралупи по дърветата. Но не си мислете, че катерицата успява да запомни къде е скрила своята зимнина. Нищо подобно. По-късно, през зимата, тя ще разчита на своето изключително обоняние за да ги намери.
За разлика от други животни, катерицата не изпада в истински зимен сън. Въпреки това през особено студените зимни дни, тя не напуска своето гнездо и спи по цели дни. Обикновено катерицата разполага с едно основно и няколко допълнителни гнезда. Те са направени в хралупите на дърветата и грижливо са застлани с мъх и лишеи. Катериците, които обитават иглолистните гори пък си строят кълбовидни гнезда от тънки клонки. Входът за тези гнезда е от долната страна.
Бременността при женската Катерица трае 38 дни. Новородените могат да бъдат от 2 до 6 на брой. Те са с розов цвят на телцата, слепи, а теглото им едва достига 8-12 грама. Малките се раждат неокосмени и космената покривка се появява едва след 10 – 13 дни. След около месец от своето раждане, те проглеждат. Майката ги кърми около два месеца, а след шестия месец малките катерички вече започват да водят напълно самостоятелен живот.
Едно от най-очарователните неща у Катерицата е нейната рунтава опашка. Тя е дълга почти колкото цялото тяло на катеричката – до 22 см. Окраската на опашката може да варира, и според това се различават няколко типа Катерици – черно-опашата, сиво-опашата и кафяво-опашата. Тази дълга опашка не е случайна. Тя помага на животното да пази равновесие и играе много важна роля при скоковете на дължина. Когато пък се налага да се скочи от високо на земята, тогава опашката се превръща в парашут.
Катерицата е много пъргаво животно. Тя с лекота прескача от дърво на дърво, преодолявайки без проблем разстояния от порядъка на 4-5 м. с един скок. Удължените й ходила и пръсти, както и закривените нокти улесняват придвижването й по дърветата.
Като домашен любимец, Катерицата трябва да бъде отглеждана предимно в клетка. Тя лесно се опитомява и се привързва към хората, но нейните остри зъбки и нокти са голяма заплаха за вашите мебели, кабели и всичко останало. Разходките извън клетката винаги трябва да бъдат контролирани и зорко следени.
- Всичко от раздела
Ветеринар
-
Грижи за болен заек
Тази статия в никакъв случай не замества ходенето при ветеринарен лекар, с нея искаме да ви дадем съвет какво да правите докато посетите лекаря.
Липса на апетит (Анорексия)
Анорексията или спирането да се храни, е много сериозен проблем при зайците. Докато хората могат да не се хранят един или два дни и бързо да се възстановят след това, липсата на храна за няколко дни може да убие заек. Храносмилателният тракт на заека е устроен така че непрекъснато да преработва храна. Ако вашият заек престане да се храни трябва да се действа бързо.
Махнете гранулираната храна и дайте на заека сено и слама в неограничено количество. Ако той започне да яде слама това е добре, но ако не желае трябва да се опитате да го изкушите с едно от следните неща:
- Пресни подправки като магданоз и кориандър
- Пресни листа от малини или къпини
- Не повече от 1 листо зеле или спанак
- Пюре от тиква
- 1 чаена лъжичка кисело мляко
Опитайте се да не му давате плодове освен ако това не е единственият му избор, защото те съдържат много захар и ще доведат до влошаване на състоянието му.
Обезводняване или дехидратация
Обезводняването е по сериозен проблем от липсата на апетит. Необходимо е да давате вода бавно със спринцовка в устата на заека, като спринцовката се насочва към едната буза и в никакъв случай към гърлото на заека. Необходимо е да бъдете старателни в осигуряването на течност. Вашият заек се нуждае от 1 унция(28 мл) вода на ден на килограм телесно тегло. Когато той се обезводни му е нужно дори повече вода, за да компенсира загубата.
При обезводняване е необходимо да заведете своя заек на ветеринар, който ще му даде течности подкожно или интравенозно. Ако заекът има продължителна диария намесата на лекар е задължителна.
Гастроинтестинален застой
Това е състояние, при което заекът спира да произвежда фекалии или те са малки, оскъдни, със странна форма и консистенция. Масажът на корема на заека може да помогне. Може да използвате стетоскоп за да чуете коремните звуци, ако такива звуци липсват или са много силни това е признак на заболяване и е необходимо да се обърнете към ветеринарен лекар.
Изкривена шия
Ако изведнъж заекът си държи наклонена на една страна главата, причините затова могат да бъдат следните:
- Нараняване
- Удар
- Ушни инфекции
- Мозъчна инфекция
Без значение от причината, вашият заек ще трие врата си, за да може да запази мускулния си тонус.
При млади зайци най-честата причина за това състояние са инфекциите.
Ако изкривяването не е много тежко, може причината да е проблем в ухото. Необходимо е да огледате и проверите за зачервяване, подуване или драскотини около ушите. Ако забележите такива симптоми се обърнете за лечение при ветеринарен лекар.
Най-честият причинител на мозъчни инфекции при зайците са бактерии от вида pasteurella или протозоен паразит наречен Е.cuniculi. - 01.07.2011
- повече...
Ветеринар
Грижи за болен заек
Тази статия в никакъв случай не замества ходенето при ветеринарен лекар, с нея искаме да ви дадем съвет какво да правите докато посетите лекаря.
Липса на апетит (Анорексия)
Анорексията или спирането да се храни, е много сериозен проблем при зайците. Докато хората могат да не се хранят един или два дни и бързо да се възстановят след това, липсата на храна за няколко дни може да убие заек. Храносмилателният тракт на заека е устроен така че непрекъснато да преработва храна. Ако вашият заек престане да се храни трябва да се действа бързо.
Махнете гранулираната храна и дайте на заека сено и слама в неограничено количество. Ако той започне да яде слама това е добре, но ако не желае трябва да се опитате да го изкушите с едно от следните неща:
- Пресни подправки като магданоз и кориандър
- Пресни листа от малини или къпини
- Не повече от 1 листо зеле или спанак
- Пюре от тиква
- 1 чаена лъжичка кисело мляко
Опитайте се да не му давате плодове освен ако това не е единственият му избор, защото те съдържат много захар и ще доведат до влошаване на състоянието му.
Обезводняване или дехидратация
Обезводняването е по сериозен проблем от липсата на апетит. Необходимо е да давате вода бавно със спринцовка в устата на заека, като спринцовката се насочва към едната буза и в никакъв случай към гърлото на заека. Необходимо е да бъдете старателни в осигуряването на течност. Вашият заек се нуждае от 1 унция(28 мл) вода на ден на килограм телесно тегло. Когато той се обезводни му е нужно дори повече вода, за да компенсира загубата.
При обезводняване е необходимо да заведете своя заек на ветеринар, който ще му даде течности подкожно или интравенозно. Ако заекът има продължителна диария намесата на лекар е задължителна.
Гастроинтестинален застой
Това е състояние, при което заекът спира да произвежда фекалии или те са малки, оскъдни, със странна форма и консистенция. Масажът на корема на заека може да помогне. Може да използвате стетоскоп за да чуете коремните звуци, ако такива звуци липсват или са много силни това е признак на заболяване и е необходимо да се обърнете към ветеринарен лекар.
Изкривена шия
Ако изведнъж заекът си държи наклонена на една страна главата, причините затова могат да бъдат следните:
- Нараняване
- Удар
- Ушни инфекции
- Мозъчна инфекция
Без значение от причината, вашият заек ще трие врата си, за да може да запази мускулния си тонус.
При млади зайци най-честата причина за това състояние са инфекциите.
Ако изкривяването не е много тежко, може причината да е проблем в ухото. Необходимо е да огледате и проверите за зачервяване, подуване или драскотини около ушите. Ако забележите такива симптоми се обърнете за лечение при ветеринарен лекар.
Най-честият причинител на мозъчни инфекции при зайците са бактерии от вида pasteurella или протозоен паразит наречен Е.cuniculi. - Всичко от раздела
